Старобългарски речник
въꙁлюбл҄енкъ 
въꙁлюбл҄енкъ -а м Този, който е обичан, скъп, драг някому прстав въꙁлюбьне ѹмъ с къ гласѹ С 317.13—14 нꙑн҄ѣ вьꙁем вьꙁлюбьне. гда прѣдь смъ малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ С 317.1 схъ ѹдесънꙑхъ дѣлесъ вьꙁлюбьне. бож дѣло вдѣвъ. въскръсенꙗ не отъмешт сꙙ С 317.27—28 Изч С Гр ἀγαπητός въꙁлюбьнкъ вьꙁлюбьнкъ Нвб Срв възлюбен остар ВА РБЕ