Старобългарски речник
въꙁлетѣт 
въꙁлетѣт -въꙁлещѫ -въꙁлетш св Излетя, полетя мѫеномъ же бꙑвъшемъ тѣмъ свꙙтꙑмъ.  вьꙁлетѣвъшемъ на небо.  въ аг҄ельскꙑ лкъ въненомъ бꙑвъшемъ С 256.21—22 Изч С Гр ἀναπέτομαι вьꙁлетѣт Нвб възлетя ОА МлБТР ЕтМл РБЕ