Старобългарски речник
въꙁмань 
въꙁмань -ꙗ ср Обземане, обхващане, завладяване [прен.] ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ. прѣсѫ е ꙇстонкъ. отъ негоже сходтъ. въꙁбран е вꙿсего въꙁманѣ. отъ негоже въꙁмаетъ слѫ. ꙇ вьсел вь нь съдраве СЕ 45а 12 Изч СЕ въꙁман Нвб възимание остар НГер възимане остар МлБТР РБЕ взимание остар ОА взимане ОА НТ МлБТР АР