Старобългарски речник
въꙁдрьжат 
въꙁдрьжат -въꙁдрьжѫ -въꙁдрьжш несв 1. Въздържам, възпирам някого пѹст бо к н҄емꙋ жена го добропомоштьнца. поѹштама мѫжа въꙁдръжꙙшт С 434.6 въꙁдрьжѧ εὐλαβ´ης Добронамерен жена нѣкто ... прде въ ерѹсалмъ. мѫшт съ собоѭ братѹꙙда самьѧ санъ прѣдръжꙙшта. же пр ноь ѹбо въꙁдръжꙙ бѣаше. къ црькъв же вьсѣьстѣе не пробьштааше сꙙ. севꙑрово ꙁъловѣрьство прмъ С 298.1 2. Придържам се към нещо, спазвам не глагол҄етъ гмь н бмъ. не въꙁдръжтъ стнꙑ. не съложтъ сꙙ съ ѳомѫ. не вьслѣдѹтъ правьдьнааго С 509.22 Изч С Гр κατέχω ἀνέχομαι въꙁдръжат Нвб въздържам, въздържа̀ ОА ВА Бот НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ