Старобългарски речник
въꙁдрьжань 
въꙁдрьжань -ꙗ ср 1. Въздържане, отказване от земните блага и удоволствия; въздържание, постене, аскетизъм въ распал҄ень въпаст  страхъ бж ꙁабꙑт.  толкꙑ даръ данꙑ мѹ лѣьбъ.  въꙁдръжан толцѣхъ лѣтъ.  многꙑѧ трѹдꙑ С 521.14 прхождаахѫ мноꙁ к н҄емѹ.  польꙁѫ прмахѫ. оть н҄хъже вдѣахѫ го. въ въꙁдръжанї.  алъбѣ.  сьмѣрен велцѣ прѣбꙑваѭшта С 548.28 обрѣте прѣподобьна нѣкого ... жвѫшта въꙁдръжанмъ велкомъ  нштетоѭ С 547.16 твоѭ же вол҄еѭ въꙁдръжанімъ їѡсфъ пльтьнꙑѧ побѣді страст С 232.20—21 2. Смирение, набожност, благочестие прде блѫднца стьклѣнцѫ мура дръжꙙшт.  вьꙁлꙗ масло то дрѣвѣно на главѫ господьн҄ѫ. покаꙁа велкѫ вѣрѫ ... велко послѹшан  въꙁдръжан С 408.14 самъ бо їѡсфъ добростѭ своѭ  въꙁдръжанмъ. въ отьѫ добрость бѣ облѣенъ С 365.8 мнте бо ѹбо пронꙑрьствомъ въꙁдръжанꙗ. пронꙑрт славѫ божѭ С 331.12—13  съ страхомъ  трепетомъ.  лѣпꙑмъ въꙁдръжанмъ. къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.21—22 С Гр ά᾿σκησις τὸ ἀσκεῖν ἀγρυπνία σωφροσύνη εὐλάβεια εὐσέβεια въꙁдръжан Нвб въздръжание книж остар ВА НГер въздържание книж ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв въздъ̀ржане ОА ВА МлБТР ЕтМл РБЕ