Старобългарски речник
въꙁдаꙗнь 
въꙁдаꙗнь -ꙗ ср Отплата, възмездие, въздаяние еда кол  т тѧ такожде въꙁовѫтъ.  бѫдетъ т въꙁдаане М Лк 14.12 З; б лс дше моѣ гѣ ...  не ꙁабꙑва вьсѣхъ въꙁдаанеі его СП 102.2 пріклон срце мое сътворт оправъданѣ твоѣ въ вѣкъ ꙁа въꙁдаане СП 118.112 дъшті вавлоньска окаанаа. блаженъ їже въꙁдастъ въꙁдаане твое. еже въꙁдастъ намъ СП 136.8 въꙁ благодѣанꙗ л с. с въꙁдаш въꙁдаꙗнꙗ С 411.19 въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость. въꙁдаань довьльно С 493.12 Изч М З СП С Калка от гр ἀνταπόδομα ἀνταπόδοσις Превежда и гр. ἀμοιβή, ἀντάμειψις въꙁдаань въꙁдаане въꙁдаꙗн Нвб въздаяние книж остар ОА ВА МлБТР ЕтМл АР РБЕ