Старобългарски речник
въꙁдател҄ь 
въꙁдател҄ь -ꙗ м Този, който дава отплата, възмездие [в християнството — Бог] раꙁбонкъ ... ждовьска ѹкоренꙗ небрѣже. вьꙁꙙ мръ вьсь ѹтелꙗ.  вьсего мра владꙑкѫ поꙁнавъ. достоно дастъ поклонен. то протвѫ томѹ мъꙁдамъ вьꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добродѣѭштмъ хс С 427.11 Изч С Гр ἀποδότης вьꙁдател҄ь Нвб въздател книж остар МлБТР ЕтМл