Старобългарски речник
въꙁградт 
въꙁградт -въꙁграждѫ -въꙁградш св Построя, изградя, съградя  въꙁградвъ въ томъ градѣ цръкъве прѣхвальнѣ богородц.  прснодѣвѣ мар С 279.11  вса ѫжа отъвьсѫдѹ отътръгнѫт сꙙ.  же бѣаше въꙁградлъ раꙁврат сꙙ С 52.27 бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсьцѣ дшꙙ прѣльштаѧ С 214.26—27 Изч С Гр οἰκοδομέω ϑεμελιόω Нвб Срв градя ОА ВА РБЕ