Старобългарски речник
въꙁвꙑшт 
въꙁвꙑшт -въꙁвꙑшѫ -въꙁвꙑсш св Възвися, извися, издигна господ съпас мꙙ ... въꙁвꙑш же благословьнмъ сттелꙗ мелхседека С 232.12 Изч С Гр ὑψόω Нвб възвиша ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ЕтБАН възвися [се] ЕтМл РБЕ ЕтБАН