Старобългарски речник
въꙁвть 
въꙁвть - ж Лихва, печалба подоба т бѣ дат сьребро мое пркѹпъ творꙙштмъ.  аꙁъ пршъдꙿ ѹбо вьꙁꙙлъ бъхъ мо съ вьꙁвтѭ С 370.1 ловѣц бо не тако творꙙтъ. нъ того въ ꙁамъ давъшааго самого. прставꙙтꙑ (!)  вьстꙙꙁат. нъ тебѣ подоба бѣ вьдат рее.  вьстꙙꙁан мьнѣ оставт.  аꙁъ ѹбо стꙙꙁалъ бмъ съ вьꙁвтѭ. вьꙁвть мѣнꙙ послѹшанꙗ дѣлъ покаꙁанꙗ тебѣ стъ бꙑло ѹдобѣ покаꙁат С 377.16 Изч С Гр τόκος вьꙁвть Нвб Ø