Старобългарски речник
въꙁвелат сѧ 
въꙁвелат сѧ -въꙁвелаѭ сѧ -въꙁвелаш сѧ несв Възгордявам се, проявявам надменност, високомерие, големея се даудъ мѫдръ сꙑ  въ съмꙑслѣ жвꙑ. не въꙁвела сꙙ цръскоѭ ьстѭ. не мѫ го С 360.18 Изч С Гр ἀποχράομαι Вж. при въꙁвелат Нвб