Старобългарски речник
въꙁбѹждат 
въꙁбѹждат -въꙁбѹждаѭ -въꙁбѹждаш несв Събуждам, разбуждам [от сън] сѫштѹ бо велкѹѹмѹ отъцѹ въ хꙑꙁнѣ.  молтвѫ творꙙштѹ къ богꙋ. въꙁдрѣма сꙙ  ѹсънѫ малꙑ.  вдѣ нѣкога (!) въ свꙙттел҄ьстѣ лѣпотѣ въꙁбѹждаѭшта  С 275.23—24 Образно. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат. гѹ повелѣваѭштѹ. отьтъ (!) тебе м вьꙁвѣштенаꙗ. кѹпꙿно бо же  прѧт м. отъ тебе раꙁѹмно напсанаꙗ.  окꙑ отъ съна въꙁбѹждаѭшта мꙙ. сънт  псанью прѣдат С 543.19 Изч С Гр διυπνίζω Нвб Срв възбуждам ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ