Старобългарски речник
въꙁбѹдт 
въꙁбѹдт -въꙁбѹждѫ -въꙁбѹдш св Събудя, разбудя [от сън] ꙇ бѣ самъ на кръмѣ на въꙁглавьнц съпѧ. ꙇ въꙁбѹдшѧ  М Мк 4.38 З  въꙁбѹждь вьсꙙ стрѣгѫштꙙѧ.  съвръгъ рꙁꙑ сь себе на лца хъ. въско вь еꙁеро С 78.16 онъ же бьдѣ въ вьсѫ ношть.  вьнеꙁаапѫ вьꙁбѹд нꙑ С 79.17—18 Образно. лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе. нъ дѫ да въꙁбѹждь  М Йо 11.11 З, А, СК, Н. Срв. С313.27, С313.29, С488.2 М З А СК Н С Гр ͗εγείρω διεγείρω ἐξυπνίζω διυπνίζω вьꙁбѹдт Нвб Срв възбудя ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ