Старобългарски речник
въꙁбрант 
въꙁбрант -въꙁбранѭ -въꙁбранш св 1. Забраня, запретя някому нещо вдѣхомъ едного менемъ твомь ꙁгонѧшта бѣсꙑ. ꙇже не ходтъ по насъ. ꙇ въꙁбранхомъ емѹ. ѣко не послѣдова намъ М Мк 9.38 З, А. Срв.Лк 9.49 М се ѹстомъ мꙑмъ (!) не въꙁбранѭ гі тꙑ раꙁѹмѣ СП 39.10 въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте. ꙇ вꙿсѣхъ стеꙁь. не дажд емѹ врѣдт плът СЕ 42b 1 хотѣаше т къ горьн҄їмъ мѣстомъ. нъ въꙁбран мѹ стꙑ дхъ С 24.11 2. Попреча някому, възпрепятствам някого бѭштюмѹ тѧ въ лантѫ. пода дрѹгѹѭ. ꙇ от(т)емлѭштюмѹ тебѣ рꙁѫ. ꙇ срацѧ не въꙁбран М Лк 6.29 З Възпра, удържа някого от нещо. ѡто вьсѣкого пѫт ꙁъла въꙁбранхъ ногама моїма СП 118.101 3. Отблъсна, отбия, не позволя някому да извърши нещо сѫд гі. обдѩщїмъ мѩ. вьꙁбран борѭштїмъ сѩ со мьноѭ СП 34.1 М З А СП СЕ С Гр κωλύω πολεμέω вьꙁбрант Нвб възбраня̀ остар ОА ВА Бот Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ