Старобългарски речник
въꙁбт 
въꙁбт -въꙁбѭ -въꙁбш св въꙁбт прьс τύπτω τὸ στῆϑος Започна да се удрям, заудрям се в гърдите в знак на страх, скръб егоже вдѣвъ адамъ съꙁъданꙑ прѣжде.  ѹжасомъ вьꙁбвь прьс. вьꙁп къ вьсѣмъ. сьпꙙштмъ отъ вѣка.  рее господь мо сь всѣм С 468.14—15 Изч С вьꙁбт Нвб Срв бия