Старобългарски речник
въжделат 
въжделат -въжделаѭ -въжделаш св Силно пожелая, закопнея за нещо егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ. бол҄ьшхъ желаѧ страхъ бож прметъ. тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. къ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ. да ꙗже послѹшанмъ акꙑ сѫшта вѣроѭ твръдоѭ вдꙙ въждела С 252.9 Прич. мин. страд. като прил. въжделанъ ἐπιϑυμητός Силно желан, въжделен сѫдъбъ гнѩ стіньнꙑ оправъданъ въкѹпѣ. въжделана пае ꙁлата і камені драга многа.  слаждъша пае меда і съта СП 18.11 Изч СП С Гр ἐπιϑυμέω Вж. при въжделѣт Нвб