Старобългарски речник
въбѣгнѫт 
въбѣгнѫт -въбѣгнѫ -въбѣгнеш св Проникна, изтичам във вътрешността на нещо  побѣгнеш отъ лца хъ.  поженѫтъ тꙙ  вьбѣгнеш въ храмнѫ.  тѹ жвъ огн҄емъ съгорш С 195.13 Изч С Гр καταφεύγω вьбѣгнѫт Нвб Срв [по]бегна, [по]бягам ОА ВА БТР АР