Старобългарски речник
въбѣгат
въбѣгат
-въбѣгаѭ
-въбѣгаш
несв
Притичвам, прониквам във вътрешността на нещо
отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла. въбѣгаѭшт въ глѫбнѫ ꙙст. оть н҄хъже отъстѫпла. мрьтвꙑ оставьꙗтъ
С
89.25
Изч
С
Гр
συμφεύγω
Нвб
Срв
бягам
ОА
ВА
АК
БТР
АР
РБЕ
