Старобългарски речник
врѣщ сѧ
врѣщ сѧ
-връгѫ сѧ
-връжеш сѧ
св
Хвърля се от някаква височина в бездна, море и под
ꙇ постав на крілѣ црквьнѣемь. рее емѹ. аште снъ ес бжі. връꙁ сѧ отъ сѫдѹ нꙁъ
М
Лк 4.9
Срв.Мт
4.6А,
СК
реетъ горѣ се. двгн сѧ ꙇ връꙁ сѧ въ море
З
Мк 11.23
Срв.
С316.19
Изч
М
З
СК
Б
С
Гр
βάλλω ἐμαυτόν
βάλλομαι
Нвб
връгам се
диал
остар
Дюв
НГер
въргам се
диал
остар
ЕтМл
ДА