Старобългарски речник
врьхѹ 
врьхѹ нареч предл I. нареч Отгоре шедъша же ѹенка  сътворьша ѣже повелѣ ма с. првѣсте осьлѧ  жрѣбѧ. ꙇ въꙁложшѧ връхѹ рꙁꙑ своѩ М Мт 21.7А, СК горе вамъ кънжънц  фарсѣ. ꙇ лцемѣр. ꙇде есте ѣко гроб не вѣдом. ꙇ лвц ходѧще връхѹ не вѣдѧтъ М Лк 11.44 З  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ. дѣаше прѣдь німі. додеже прішедші ста връхѹ. деже бѣ отроѧ А Мт 2.9 СК На повърхността. тѣло окаанааго тѹ аб погрꙙꙁе. а схъ добрꙑхъ мѫенкъ тѣлеса. акꙑ кораб връхѹ плаваахѫ С 66.24 II. предл С род. За означаване на място, върху което се намира или се върши нещо: върху, над, отгоре на ꙇ положшѧ връхѹ главꙑ его внѫ напсанѫ. сь естъ цсръ юдескъ М Мт 27.37 З А СК вꙑ есте свѣтъ мрѹ. не можетъ градъ ѹкрꙑт сѧ вр(.)хѹ горꙑ стоѩ З Мт 5.14А Срв. С240.2 въспоѭ тебѣ въ ѩꙁꙑцѣхъ. ѣко вельѣ връхѹ нбсъ млость твоѣ. ї до облакъ рѣснота твоѣ СП 107.5  по амⷩ҇ вьꙁлⷮ҇ѣе връхѹ прѣлваемааго вна. отъ стꙑхъ бгоавлене СЕ 20а 20 носмъ же снъ матерьіѫ прѣдастъ дхъ сво радѹѧ сꙙ. несъш же  мт го повръже  врьхѹ хъ С 80.22 ꙿто стъ їѡна. како стъ пльть вдѣт т.  како прѣбꙑ ношть онѫ въсѫ стоꙗвъ връхѹ леда.  на лютѣ стѹден С 265.6 детъ къ пештерѣ вдтъ камꙑ връхѹ жѹпшта лежѧшть С 316.15 како сьтворь множьство ѹдесъ... походлъ ꙗкоже по сѹхѹ врьхѹ морꙗ С 473.18 М З А СК СП СЕ С Х Гр ἐπάνω ἐπ᾿ αὐτῶν ἐπι връхѹ Нвб връху диал ВА НТ Дюв НГер върху ОА НТ АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА връх ОА ВА НТ Бот МлБТР ЕтМл БТР ДА върх диал МлБТР ЕтМл