Старобългарски речник
врьтоградъ 
врьтоградъ -а м Градина подобъно естъ цстве небское ꙁрънѹ горюшьнѹ. еже премъ лвкъ. въвръже въ врътоградъ сво М Лк 13.19 З А СК да отъженѫтъ ... вꙿсе еже обдтъ вна. ꙇ нвꙑ. ꙇ врътоградꙑ СЕ 59а 13—14 вꙿсѣкꙑ гадꙑ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвъ. ѡтъ врътоградъ СЕ 59а 22—23 Срв. СЕ59b 8—9 Раят, райската градина. тебе рад шъдъшааго отъ врьтограда. юдеѡмъ прѣданъ бꙑхъ отъ врьта С 469.4—5 М З А СК СЕ С Гр κῆπος врътоградъ Нвб Срв врът ’градина’ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН