Старобългарски речник
врьжень
врьжень
-ꙗ
ср
Разстоянието, на което може да бъде хвърлен камък — хвърлей
ꙇ самъ остѫп отъ нхъ. ѣко връжене камен
М
Лк 22.41
З
Изч
М
З
Гр
βολή
връжене
връженье
Нвб
Срв
врьганье
’хвърляне’
врьгам
диал
НГер
връг’ам
диал
ДА
