Старобългарски речник

враевьскъ

враевьскъ -ꙑ прил враевьст отроц ἰατρῶν παῖδες Лекари, лекарско съсловие ꙗкоже бо враевьст отроц ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ... тако же  съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор С 430.14 Изч С Нвб врачевски остар МлБТР ЕтМл врачовски остар ЕтМл Срв Врачевско ДА