Старобългарски речник
враевьнъ 
враевьнъ -ꙑ прил Лекарски, медицински мноꙁ бо мѫж богат ножьноѭ болѣꙁнѭ болꙙште. не могѫште сътръпѣт. страданьꙗ  болѣꙁн враевьнааго цѣл҄еньꙗ. молꙗахѫ го попрат ѧ  напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ С 556.25—26 Изч С Нвб врачевен остар ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН Срв врачебен, врачовен диал МлБТР ЕтМл РБЕ врачевний НГер