Старобългарски речник
вощага 
вощага -ꙑ ж Бич  раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшл҄ен бꙑваахѫ ... огн҄ь готовъ. меь ꙁъоштренъ ... пропасть. коло воштагꙑ С 85.17 Изч С Гр μάστιξ воштага Нвб Срв востегарка ’прът’ МлБТР РБЕ ДА