Старобългарски речник
вонꙗт 
вонꙗт -вонꙗѭ -вонꙗш несв Мириша приятно, издавам приятна миризма днⷭ҇е. мастьм водамъ вонѣѭщамъ. вꙿсѣ тварь напаѣетъ сѧ СЕ 2а 23 днⷭ҇е самъ еръданъ вонѣетъ мастѭ. благоѫханъноѭ СЕ 3b 7—8 добрѣ вонꙗт μυριπνοέω Благоухая, изпълнен съм с благоухание въ црьквьнѣѣмъ лкѹѭтъ рьтоꙁѣ.  же въ благодѣт добрѣ вонꙗтъ. благоьст носꙙтъ С 335.10 Изч СЕ С Гр ὄζω Нвб воня ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА вонея Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР РБЕ вонявам ЕтМл Срв Вонеща вода МИ СНМБ Вонещи вриз МИ БМС