Старобългарски речник
вол҄ьнъ 
вол҄ьнъ -ꙑ прил Който се извършва по волята, по желанието на някого дьждъ воленъ отълѫш бже достоѣнью твоемѹ СП 67.10 отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене. вольное же  невольное СЕ 73b 13 Срв. СЕ66а 3 нъ толко ѹне лко вольн грѣс неповол҄ьнꙑмъ С 127.4 вьньмѣте да нкакоже вамъ ... вольнꙑ грѣхъ пркоснетъ сꙙ С 135.29 поьт на мою рѫкѹ псань вол҄ьнꙑѧ моѧ страст. псань С 503.9 СП СЕ С Гр ἑκούσιος ἑκών воленъ Нвб волен ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА во̀лни МлБТР Срв Волен м ЛИ СтИл, РЛФИ