Старобългарски речник
власъII 
власъ м 1. Косъм от главата на човек н главоѭ своеѭ клън сѧ. ѣко не можеш власа едного бѣла л ръна сътворт М Мт 5.36 З  власъ главꙑ вашеѩ не погꙑблетъ М Лк 21.18 З А СК вамъ же  влас главꙑ вьс щътен сѫтъ. не ѹботе сѧ ѹбо мъноꙁѣхъ птцъ лѹъш вꙑ есте М Мт 10.30 З, А. Срв.Лк 12.7 М З А Само мн.Коса, коси. кол с вдѣлъ сце женѫ своѧ власꙑ брꙑсало сътворьшѹ С 395.3 пьсьскꙑ же. лаѧ.  пѣнꙑ ꙁ ѹстъ тѣштꙙ.  власомъ на въꙁдѹхъ распрострътомъ. дотеетъ стааго С 560.8  повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ С 268.19 како не ѹстрашшꙙ сꙙ мꙋ влас. съ мраьнꙑмъ емѹ ѹмомъ С 66.3 власꙑ мѹ вьꙁвꙙꙁашꙙ С 61.30 2. Влакно, косъм от кожата на животно бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ М Мк 1.6 З А СК постржень власомъ τριχοκουρία Кръстообразно подстригване на младенец след кръщението моⷧ҇ на постржене власомъ. отроѧте СЕ 7а 1 М З А СК Б Н СП СЕ С Гр ϑρίξ [вар. τρίχωμα] κόμη κεφαλή Нвб влас, власи остар диал ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР РРОДД