Старобългарски речник
власт 
власт -владѫ -владеш несв Владея някого или нещо, властвам над някого вѣсте ѣко мьнѧште сѧ власт ѩꙁкꙑ ѹстоѩтъ мъ М Мк 10.42 З А СК тꙑ владеш дръжавоѭ морьскоѭ въꙁмѫштенꙇе же влънъ его тꙑ ѹкротшї СП 88.10 того л прѣдаешꙇ же вьсѣьскаа одръжітъ. владѫштаго бѣсꙑ К 4b 33 Срв.С 412.6 ште  дшам власт покѹшате сꙙ С 88.16 вѣдѣше бо ꙗвѣ ꙗко цръ сꙑ. подъ властѭ стъ црѹ. мже нктоже цѣсарьмъ владетъ С 360.24 вдѣвъ хъ їѡсфъ. цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ владꙑ. не обнаж меа н въ тьмнц ꙁатвор С 367.13 власт [плодꙑ] καρπόομαι Събирам плодовете на нещо плодꙑ ѩже ес далъ намъ. ꙇхъже съндошѧ сѧ раб тво жѧтъ. въꙁлож на нѧ блгвене твое. ꙇ владѫщмъ м. подажд спне твое СЕ 13а 2 М З А СК СП СЕ К С Гр ά᾿ρχω κατάρχω ἐξουσιάζω κυριεύω δεσπόζω ἡγεμονεύω Нвб владам остар Дюв МлБТР ЕтМл РБЕ Срв владея ОА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР