Старобългарски речник
владꙑьствь 
владꙑьствь -ꙗ ср 1. Властване, владичество, господство егда же прведѫтъ вꙑ на соньмшта  власт  владꙑьствѣ не пцѣте сѧ како л то отъвѣштаате л то реете М Лк 12.11 З въ пѩтое на десѧте лѣто. влдствѣ. тіверѣ кесарѣ ... бъⷭ҇ глъ бжі кь оанѹ. снѹ ꙁахарнѹ въ пѹстꙑні А Лк 3.1 блгте гѣ вьсѣ дѣла его. на вьсѣкомъ мѣстѣ владꙑествіе его СП 102.22 ꙇ владꙑъствіе еже отъ него. ꙇꙁвѣстъно ꙇ сто творѧште К 3а 14—15 2. В християнството — власти, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия  пркрваѭтъ слꙑ.  поѭтъ владꙑьствꙗ.  трепештѫтъ нове С 458.17 М З А СП К С Гр δεσποτεία ἀρχή ἐξουσία ἡγεμονία Вж. при владꙑьство Нвб