Старобългарски речник
втьлеема 
втьлеема -ꙑ ж МИ Витлеем — юдейско селище, родно място на старозаветния цар Давид [1 Цар 17.12] и на Христос [дн. селището Beit Lahm, Bet Lehem] родъ ... ꙁб вс отрокꙑ сѫщ въ вѳьлеомѣ.  въ всѣхъ прѣдѣ(...)ъ еѧ СК Мт 2.16,Б не кънгꙑ л рѣш. ꙗко отъ сѣмене два.  отъ (в)ѳьлеомꙑ вс. деже бѣ ддъ. грдетъ іс СК Йо 7.42 Изч СК Б Гр Βηϑλεέμ вѳьлеома Срв втьлеемъ втьлеемьII м втьлеемьI ж