Старобългарски речник
втал 
втал -ꙗ м ЛИ Виталий — име на епископ, споменат в житието на Артемий от Супрасълския сборник нъ же нѣкто жьрецъ менемь втал. глагола С 228.23—24 пршъдъ же жьрецъ втал. глагола блаженѹѹмѹ мѫенкѹ С 235.5 хотꙙштѹ же кръстт сꙙ вталю. дъва мѫжа ... освѣтста  ...  ꙁъходꙙштѹ вталу ꙁ водꙑ. подастъ емѹ рѫкѫ мѫенкъ. втал же поꙗше глагола С 235.15, 20, 21—22 епскѹпъ анатол к҄есарскаго града ... вталꙗ постав епскѹпа.  дастъ мѹ палестнъскꙑѧ странꙑ С 236.28 Изч С Гр Βιτάλιος