Старобългарски речник
всѣнь 
всѣнь -ꙗ ср Висене [вид мъчение]  прѣклонвъ колѣнѣ.  вьꙁдѣвъ рѫцѣ. нѣмъ подъдръжꙙштемъ го. самъ бо отъ многа всѣнꙗ не можааше о себѣ рѫкѹ вьꙁдѣт. наꙙ же молт сꙙ господѹ С 143.1 Изч С всѣн Нвб висене ОА НГер ЕтМл АР РБЕ ДА