Старобългарски речник
вновьнъ 
вновьнъ -ꙑ прил Виновен да аште  мноꙁѣмъ сꙙ сълѹтъ лѣнт о томъ. томѹ вьса вьмѣнꙙтъ сꙙ. бꙑвъшѹмѹ вновънѹ въ наꙙлѣ С 544.21 вновьнъ творт [кого] αἰτιάομαί τινα Обвинявам [някого] вꙑ ꙗкоже хоштете пеатьлѣте. да не дрѹгꙑѧ мате вновънꙑ творт С 440.30—441.1 Изч С вновънъ Нвб виновен ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА виновний НГер ЕтМл МлБТР