Старобългарски речник
вельрѣвъ 
вельрѣвъ -ꙑ прил Който говори надменно, високомерно потрѣбітъ гь въсѩ ѹстънꙑ лъстівꙑѩ. і ѩꙁꙑкꙑ велерѣꙑвъ СП 11.4 Изч СП Гр μεγαλορρήμων велерѣвъ Нвб велеречив остар ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР РБЕ РРОДД Срв велеречен ОА велеречиво нареч ЕтМл велеречие ср МлБТР ЕтМл велеречивост ж ЕтМл