Старобългарски речник
вельмѫдроват 
вельмѫдроват -вельмѫдрѹѭ -вельмѫдрѹш несв 1. Изказвам разсъжденията си мъдро, уверено вельмѫдрѹѧ же алеѯандрь рее. тꙑ с богъ крьстꙗнескъ ... прд  къ мьнѣ грѣшнѹмѹ.  покаж ꙗко мꙙ тво велко стъ С 159.10 2. Възгордявам се в мислите, разсъжденията си сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ С 522.11 вельмѫдрѹѭщаꙗ ср мн μεγαλοφροσ´υνη Възгордяване такъ веланьꙗ  о себѣ вельмѫдрѹѭштхъ плодъ. тако бо аште не бꙑ нкоже страст себѣ поработлъ С 522.5—6 Изч С Гр μέγα φρονέω Нвб Срв велемъдър остар ЕтМл БТР РБЕ велемъдрие ср ЕтМл велемъдрост ж ЕтМл велемъдро нареч ЕтМл велемудър ОА РРОДД велемудрен ВА