Старобългарски речник
вельможа 
вельможа м Велможа, държавник не бѣаше же ѹ н҄его раꙁлѫеньꙗ богатѹѹмѹ  ѹбогѹѹмѹ. н послѹшааше кол вельможъ. ꙗкоже ѹбогꙑхъ  немоштьнꙑхъ ьстьнѣше С 557.12 ѡ дѫбе блаженꙑ. гоже цѣсаре ътѫтъ. властеле  вельмѫжꙙ любꙙтъ С 354.6 Изч С Гр τοπάρχης вельмѫжа Нвб велможа ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ