Старобългарски речник
вельбѫждь 
вельбѫждь прил притеж Камилски бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ М Мк 1.6 З А СК Б самже оанъ мѣаше рꙁѫ своѭ. ѡт власъ вельбѫждъ А Мт 3.4 Изч М З А СК Б Гр τοῦ καμήλου вельбѫждъ Нвб велбъжд остар ВА ЕтМл ЕтБАН велбужд МлБТР