Старобългарски речник
велт 
велт -велѫ -велш несв Величая, възхвалявам велтъ дша моѣ га М Лк 1.46 З А СК проⷦ҇. глаⷭ҇. г҃. велтъ дша Е 27а 16 твое бо поетъ сѧ. ꙇ велтъ. отъ вꙿсего дꙑханѣ. страхомь славтъ сѧ прѣстое мѧ твое СЕ 51b 22 велт сѧ М З А СК Е СЕ Гр μεγαλύνω Нвб велича се диал ОА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН Срв величим се ДА