Старобългарски речник
велавъ 
велавъ -ꙑ прил Високомерен, възгордял се гда же с слꙑша велавꙑ онъ сверѣпꙑ. не сътръпѣвъ дръꙁост мѫжь. прѣвъꙁвьрѣвъ ꙗростѭ. съматраꙿше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ С 88.26—27 псано бо стъ мрьꙁость гв вьсь велавꙑ С 545.18 Изч С Гр ἀλαζών Нвб величав книж ОА ВА ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ