Старобългарски речник
вартI 
варт -варѭ -варш св 1. Побързам, избързам вꙑ же варіте. аꙁъ же акꙑ старъ вьслѣдѹѭ С 30.27—28 2. Изпреваря, надпреваря, преваря ꙇ егда вьнде въ домъ. вар с. глѧ. то т сѧ мьнтъ смоне М Мт 17.25 ЗI А СК  вдѣшѧ ѩ дѫштѧ. ꙇ поꙁнашѧ ѩ мъноѕ. ꙇ пѣш отъ вьсѣхъ градъ пртѣшѧ тамо.  варшѧ ѩ М Мк 6.33 З по въскръсеню же моемь варѭ вꙑ нъ галлеѭ А Мт 26.32 СК.Срв. Мк 14.28 М З же варвꙿ додетъ мѣста того. того стъ сленꙿ бъ С 30.29  бѣаста ретꙙшта сꙙ оба. къто ю варвъ. съжждетъ мѹ клѣть С 204.6 подобааше бо варт вонѹ воводѫ С 245.16 3. Прен. За добро или зло — постигна някого, излея се, изсипя се върху някого въ скръбехъ і не прѣможе дхъ моі. варісте стражьбꙑ оі моі СП 76.5  нъ скоро да варꙙтъ нꙑ штедротꙑ твоѧ г С 461.26 Срв. СП78.8 М З А СК СП С ЗЛ Гр προλαμβάνω προφϑάνω προάγω προέρχομαι προκαταλαμβάνω варіт Нвб Срв вàрам, вàркам диал ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН РРОДД ДА вàря РБЕ