Старобългарски речник
варваръII 
варваръ -а м Варварин, чужденец въ ісходъ їлевъ отъ егіпта. домѹ їѣковлѣ їꙁ людеї варъваръ. бꙑстъ їюдѣа стꙑн его СП 113.1 бо боже псан глетъ. нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ  ніштъ. н варваръ. н скуѳъ. н елнъ н ждовнъ С 101.27 Изч СП С От гр βάρβαρος варъваръ Нвб варвар ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл Срв варварин НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ барбарин Дюв МлБТР