Старобългарски речник
вараава 
вараава -ꙑ м ЛИ Варава — разбойник, когото по искане на евреите Пилат Понтийски освободил вместо Христос архере же  старьц наѹстшѧ народꙑ. да спросѧтъ вараввѫ М Мт 27.20 З А СК бѣ же варава раꙁбонкъ М Йо 18.40 З А СК ꙇ абье. варвара (погр. вм. варавѫ, вж. Достал, с. 321) пѹштаѭтъ К 10b 32 варааввѫ бо въ раꙁбо мъше дръжашꙙ С 398.9 М З А СК К С Гр Βαραββᾶς Βαρραβᾶς От евр barrabba, barrabban, barabba, barabban или barAbba варава варавва вараавва