Старобългарски речник
вадт 
вадт -важдѫ -вадш несв Виня, клеветя, обвинявам някого наѧсѧ же на нь вадт глѭште. сего обрѣтомъ. раꙁвраштаѭшта ѩꙁкъ нашъ ꙇ въꙁбранѣѭшта даѣт кесаров дань М Лк 23.2 З ꙇродъ ... въпрашааше же  словесꙑ мъногꙑ. онъ же несоже не отъвѣштавааше емѹ стоѣхѫ же архере  кънжьнц прлежъно вадѧште на нь М Лк 23.10 З не обрѣтъ н едноѩ же о лвцѣ семь внꙑ. ѩже на нь вадте М Лк 23.14 З кьде сѫтъ же на тѧ важдахѫ. нкꙑ же л тебе не осѫд М Йо 8.10 З нѣкотор ... навадшꙙ на праведнка домета. тъгда томтель сладьцѣ прмъ вадвъшꙙѧ тꙑѧ отъвѣшта ... прведѣте м  С 215.11—12 Изч М З С Гр κατηγορέω διαβάλλω κατήγορος Нвб вадя диал НГер МлБТР ДА Срв [на]вадя, [на]важдам диал