Старобългарски речник
брѧцань 
брѧцань -ꙗ ср Звън [на струни] сѫ(.)ъ тогда глалі сі вѣрнаго цсрѣ ілва. дхвънъхъ гѫслі брѧцаньѣ сѫштааго іж него црѣ і гѣ. похвалѣѭшта. дховънꙑм словесꙑ К 1b 11 Изч К Гр φϑόγγος Нвб брецане диал РБЕ ДА Срв брецам МлБТР БТР РБЕ ДА бренцам МлБТР ЕтМл