Старобългарски речник
брьсель 
брьсель -ꙗ ср Остри парчета от натрошен съд и под повелѣвъ брьсел тлъено подъ хрьбьтъ блаженааго мѫенка подъсꙑпат С 104.26 Изч С Гр ό᾿στρακον брьсел Нвб Ø