Старобългарски речник
брьньнъ
брьньнъ
-ꙑ
прил
същ
брьньн
м
мн
οἱ π´ηλινοι
Хората, смъртните [според религиозното предание — направените от пръст, от земя]
не отъбѣжтъ грѣшьною дланью нашею. не отъбѣгатъ отъ сѫжденꙑхъ пръстъ нашхъ. не сътьретъ брьньнꙑхъ творьць
С
506.23
Изч
С
Нвб
бренен
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
РБЕ
бренний
ВА