Старобългарски речник
болѣꙁньнъ 
болѣꙁньнъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до болест; болестен побѣд вꙿсѭ слѫ болѣꙁньнѫѭ. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ СЕ 29b 4 2. Който е свързан с болка, причиняващ болка; болезнен прꙁьр на ... раба твоего ... дръжѧщааго врѣдъ болѣꙁньнꙑ въ ѹстѣхъ СЕ 28а 19 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода болѣꙁньно съмрьꙁен. нь сластьнъ поко С 91.4 болѣꙁнь же напрасна  люта ... до самѣхъ ѹдовъ доходꙙшт. болѣꙁньно твортъ С 89.22 3. Като същ. a) болѣꙁньно ср ед a) Нещо, което е изпълнено със страдание, болка покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно цѣлтел҄нѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ С 534.17 болѣꙁньн м мн Боледуващи хора, болни отъ. всѫдѹ събраахѫ сꙙ к н҄емѹ болѣꙁньн.  врѣдъ мѫшт С 556.4 СЕ С Гр ἀλγεινός δύσφορος κατώδυνος Нвб болезнен ОА ВА АК МлБТР АР ЕтБАН РБЕ ДА болѝзнен ДА