Старобългарски речник
богꙑн҄ 
богꙑн҄ -ѧ ж Богиня ꙗкоже бо мьн҄ѫ то рабъ богꙑн҄ѧ артемдꙑ С 226.29 ; доброьств боꙁ.  освѣштан богꙑн҄ꙙ артемдꙑ. т тꙙ мѫтъ сънабьдѣт С 222.8 ; тꙑ л с раꙁорвꙑ  съкрѹшвꙑ велкѫ богꙑн҄ѫ арфемѫ С 226.15 ; тако м велкѫѭ богꙑн҄ѭ артемѫ ... аште м не сповѣс коѭ слоѭ ꙁмор наротꙑѧ сѧ ꙁмѧ. то мѫ тꙙ по вьсѣмъ ѹдомъ С 231.2 Изч С Гр ϑεά μέγας Нвб богиня ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ Срв Богиня ЛИ Богина ЛИ Богин ЛИ СтИл,РЛФИ