Старобългарски речник
богоѹгодьнъ 
богоѹгодьнъ -ꙑ прил Угоден на Бога, богоугоден Човек, видял Бога, свидетелстващ за Бога. К 1а 28 (вм. боѹгодънѫ, Достал, с. 50, бел. под линия) Изч К Калка от гр ϑεάρεστος Нвб богоугоден книж остар ВА Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ богоугодний НГер